ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 1375 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. Ч. срещу Решение № 489 от 22.11.2016 г. по в.гр.д. № 188/16 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, е отменено първоинстанционното Решение № 220 от 17.03.2015 г., допълнено с Решение № 346 от 23.04.2015 г., по гр. д. № 1652/12 г. на Пазарджишкия районен съд, в частта, с която е изнесен на публична продан 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 55155.501.169 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на имота- [населено място], [улица], с площ на целия имот от 346 кв.м., а съгласно Н..акт № 104, том ІХ, нот.д.№ 2591/98 г. по описа на нотариуса при ПРС – парцел ІІІ-1026 в кв.156 по плана на [населено място], целият с площ от 288 кв.м., ведно с целият първи етаж с площ от 98 кв.м., а съгласно Н..акт №104, том ІХ, нот.д.№2591/98 г.- 100 кв.м., от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 55155.501.169.1, ведно с 1/2 ид.ч. от избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с гараж с площ от 18 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.5, ведно със селскостопанска постройка с площ от 3 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.6 и селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.2., в частта, с която съделителите Ц. Й. Ч. и С. Й. Ч. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на по 982,20 лв., и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Ц. Ч. против С. Ч. по чл. 12, ал. 2ЗН, във връзка с чл. 346ГПК до размера на 860.41 лв., и вместо него е постановено извършване на съдебната делба по съставен и обявен за окончателен разделителен протокол по вариант трети от заключението на вещото лице вх. № 9155 от 04.10.2016 г., изготвено и прието от въззивната инстанция, при формирани два дяла, както следва:

І. Дял Първи:

1. 144 кв.м. /сто четиридесет и четири квадратни метра/ площ от имот с идентификатор 55155.501.169 на стойност 12 194 лв. (като площта от имота за първи дял е правопропорционална – 83.27% на стойността на самостоятелния обект в дяла-жилищния етаж).

2. Първи жилищен етаж с 1/2 /една втора/ ид.ч. от избено помещение и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на стойност 31 360 лв.;

3. Сграда с идентификатор 55155.501.169.6 на стойност 530 лв.;

4. Сграда с идентификатор 55155.501.169.3 на стойност 1 200 лв., или стойността на първи дял е равна на 45 284 лв./четиридесет и пет хиляди двеста осемдесет и четири лева/.

ІІ. Дял втори:

1. Площ от 29 кв.м./двадесет и девет квадратни метра/ от имот с идентификатор 55155.501.169, представляващи площта на имота за втори дял, която е правопропорционална- 16.73% на стойността на самостоятелния обект в дяла- гаража.

2. Сградата на гаража с идентификатор 55155.501.169.5 на стойност 6300лв, като стойността на втори дял е равна на 8 756 лв., като получателят на дял първи е осъден да заплати на получателя на дял втори сумата от 19 195 лв. /деветнадесет хиляди сто деветдесет и пет лева/ за уравняване на дяловете. Уважена е претенцията на касатора спрямо С. Ч. по чл. 12, ал. 2ЗН, във връзка с чл. 346ГПК за сумата от 860.41 лв., представляваща стойността, с която се е увеличило наследството на общата на страните наследодателка, а в останалата част за отхвърляне на претенцията за подобрения над този размер до претендираната сума от 6830,41 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което процесният имот бъде изнесен на публична продан.

Ответникът по касационната жалба – С. Й. Ч. заявява становище за основателност на касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение по отношение на определения способ за извършване на делбата.

С Определение № 431 от 30.10.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е допуснато в частта относно извършването на делбата на основание чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК– поради противоречието му със задължителната съдебна относно необходимостта при съставяне на разделителния протокол дяловете на съделителите да включват еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

С влязло в сила Решение № 808/ 18.10.2012 г. по гр.д.№ 1652/ 2012 г. на Пазарждишкия районен съд, поправено по реда на чл. 147ГПК с Решение № 818/ 22.10.2012 г., е допусната съдебна делба между Ц. Й. Ч. и С. Й. Ч. на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 55155.501.169 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на имота- гр.П., [улица] 73, с площ на целия имот от 346 кв.м., а съгласно Н..акт № 104, том ІХ, нот.д.№ 2591/98 г. по описа на нотариуса при ПРС- парцел ІІІ-1026 в кв.156 по плана на [населено място], целият с площ от 288 кв.м., ведно с целият първи етаж с площ от 98 кв.м., а съгласно Н..акт № 104, том ІХ, нот.д.№ 2591/98 г.- 100 кв.м., от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 55155.501.169.1, ведно с ½ ид.ч. от избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с гараж с площ от 18 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.5, ведно със селскостопанска постройка с площ от 3 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.6 и селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.2.

За да постанови обжалваното решение в частта относно извършването на делбата на описания имот, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2ЗН, при наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, независимо, че допуснатите до делба имоти се различават по някои свои характеристики, съдът следва да извърши разпределение по чл. 353ГПК или теглене на жребий. Прието е, че в конкретния случай са допуснати до делба два самостоятелни обекта на правото на собственост-жилищен етаж и гараж заедно с ½ идеална част от поземления имот, в който тези два самостоятелни обекта са построени, имащи различно функционално предназначение. Същевременно никой от двамата съделители не се е противопоставил на обособяването им в самостоятелни дялове, докато в хода на делбеното производство и същите са се противопоставили на изнасянето на делбените имоти на публична продан като неподеляеми. Изложени са мотиви, че е налице обективна и реална възможност всеки от двамата съделители да получи дял в натура. Прието е, че несигурността в това, кой ще бъде обявен за купувач на имота от съдебния изпълнител, предполага прилагането на друг по-сигурен, по-надежден и по-справедлив начин за извършване на делбата така, че да се запази собствеността върху отделните делбени имоти в рамките на правата на всеки един съделител, чрез теглене на жребий между тях. Във връзка с изследване на възможностите за варианти и способи за прекратяване на съсобствеността върху делбените имоти, е била назначена служебно нова Съдебно-техническа експертиза със задача да се изготвят проекти за разделителен протокол чрез оформяне на два дяла, с посочване на паричната стойност на дяловете и дължимите суми за уравнение. Заключението на вещото лице е прието без възражения и оспорвания от страните по делото. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че делбата следва да се извърши чрез одобряване на разделителния протокол по вариант трети от заключението на вещото лице, обявяването му за окончателен с влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 350ГПК и последващо теглене на жребий.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

По изложените съображения обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и като такова следва да бъде отменено и постановено касационно решение по същество, с което делбените имоти се изнесат на публична продан.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 489 от 22.11.2016 г. по в.гр.д. № 188/16 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта относно извършването на делбата, вместо което постановява:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 55155.501.169 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на имота- гр.П., ул.“С. К.“ № 73, с площ на целия имот от 346 кв.м., а съгласно Н..акт № 104, том IХ, нот.д.№ 2591/98 г. по описа на нотариуса при ПРС – парцел ІІІ-1026 в кв.156 по плана на [населено място], целият с площ от 288 кв.м., ведно с целият първи етаж с площ от 98 кв.м., а съгласно Н..акт №104, том ІХ, нот.д.№2591/98 г.- 100 кв.м., от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 55155.501.169.1, ведно с ½ ид.ч. от избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с гараж с площ от 18 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.5, ведно със селскостопанска постройка с площ от 3 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.6 и селскостопанска сграда с площ от 4 кв.м. с идентификатор № 55155.501.169.2.

Решението е окончателно.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Маринова ч гр.д. № 1707 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1693 от 15.02.2016 г. на Б. С. П., чрез адвокат В. Д. против определение № 74 от 15.01.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 915 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение № 5551 от 28.09.2015 г., постановено по гр.д. № 3937/2015 г. по описа на Русенския районен съд. С последното е прекратено като процесуално недопустимо производството по гр.д. № 3937/2015 г. на Районен съд-Русе.

Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с оглед на което делото да бъде върнато на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че предявеният извън делбата установителен иск за собственост между същите страни и за същите имоти не лишен от правен интерес. Наред с това подържа, че въззивният съд е възприел доводите на първоинстанционния без да изложи свой собствени мотиви, основани на данните по делото и закона.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното:

К. по настоящото производство Б. С. П. е предявил против сестра си М. С. К. положителен установителен иск за собственост въз основа на давностно владение върху имот № 032005 в землището на [населено място], общ.В., обл.Р., с ЕКАТТЕ 66229, с площ 19,98 дка, с начин на трайно ползване – Полска култура, категория на земята Четвърта при неполеви условия, както и собствеността върху имот № 030062 в землището на [населено място], общ.В., обл.Р., с ЕКАТТЕ 66229, с площ 52,471 дка с начин на трайно ползване – Полска култура, категория на земята Четвърта при неполеви условия (42,059 дка), и Трета при неполеви условия (10,471 дка).

В молба от 10.08.2015 г., в изпълнение на дадените му указания за отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности, ищецът е посочил, че срещу него има заведено дело за делба от М. С. К., включително и за процесните земеделски земи.

След служебно извършена справка първоинстанционният съд е констатирал, че вече има образувано гр.д. № 540/2015 г. между същите страни с предмет на спора делба на наследствени недвижими имоти, измежду които и процесните ниви по гр.д. № 3937/2015 г. Съдът е установил, че в делбеното производство Б. С. П. е подал писмен отговор и е предявил инцидентен установителен иск за собственост, като се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, който И. с определение от 20.05.2015 г. по гр.д. № 540/2015 г. делбеният съд не е приел за съвместно разглеждане.

След тези констатации с определение № 5551 от 28.09.2015 г., постановено по гр.д. № 3937/2015 г. Русенският районен съд на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратил като процесуално недопустимо производството по делото.

С обжалваното по настоящото производство определение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.274 – 279 ГПК, Русенският окръжен съд е потвърдил определение № 5551 от 28.09.2015 г. по гр.д. № 3937/2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предметът на установителния иск за собственост се явява обхванат от същността на спора по конститутивния иск за делба, а именно между кои лица и за кои имоти следва да се извърши тя. Изложил е съображения, че при наличие на висящо делбено производство е недопустимо спора дали имота е собственост само на един от двамата съделители да се решава в самостоятелно производство.

Като основание за допускане на касационно обжалване Б. С. П. поставя следните правни въпроси: 1) Допустим ли е самостоятелен иск по чл.124 ГПК за установяване на собственост по давност, предявен след завеждане на делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. – преюдициален спор?; 2) Допустимо ли е прекратяването на установителен иск, извън спряна делба, поради липса на правен интерес при положение, че страната е упражнила правото си на възражение чрез своевременно предявяване на И. /с отговора по делбата/, но той не е приет за съвместно разглеждане? ; 3) Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи?

Относими към мотивите на съда са първите два въпроса, които следва да бъдат уточнени до въпроса: Налице ли е правен интерес от самостоятелен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване собственост по давност, предявен след завеждане на делбеното производство, в случай, че в него страната е упражнила правото си на възражение чрез своевременно предявяване на инцидентен установителен иск, но той не е приет за съвместно разглеждане, по който е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В приложената към частната касационна жалба практика на ВКС по решение № 120/13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г., I г.о. и решение № 66/16.06.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г., I г.о. е дадено тълкуване, че пропускането на срока по чл.342 ГПК, респ. чл.133 ГПК в делбеното производство не лишава страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, тъй като споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство и преклудирането им настъпва с влизане в сила на решението по чл.346 ГПК. Именно силата на пресъдено нещо на решението по чл.346 ГПК, която преклудира непредявените спорове свързани с наличието на съсобственост, страните и правата в съсобсвеността, обуславя правния интерес в такава хипотеза, споровете да се предявят в отделно производство.

Правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл.342 ГПК чрез възражение /към която хипотеза се приравнява и оспорване, извършено с инцидентен установителен иск, който делбеният съд не е приел за съвместно разглеждане и който не е отделен в самостоятелно производство/. В делбата съдът действително дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за извода налице ли е съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Именно затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост /например когато не разполага с документ за собственост на свое име и др./.

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва че атакуваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74 от 15.01.2016 г., постановено по в.ч гр.д. № 915 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Русе.

ОТМЕНЯ определение № 74 от 15.01.2016 г., постановено по в.ч гр.д. № 915 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Русе и потвърденото с него определение № 5551 от 28.09.2015 г., постановено по гр.д. № 3937/2015 г. по описа на Русенския районен съд

ВРЪЩА делото на Районен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: