Определение № 142 от 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1707 / 2016 г. на ВКС, 2-ро гр. отд.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч гр.д. № 1707 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1693 от 15.02.2016 г. на Б. С. П., чрез адвокат В. Д. против определение № 74 от 15.01.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 915 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение № 5551 от 28.09.2015 г., постановено по гр.д. № 3937/2015 г. по описа на Русенския районен съд. С последното е прекратено като процесуално недопустимо производството по гр.д. № 3937/2015 г. на Районен съд-Русе.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с оглед на което делото да бъде върнато на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че предявеният извън делбата установителен иск за собственост между същите страни и за същите имоти не лишен от правен интерес. Наред с това подържа, че въззивният съд е възприел доводите на първоинстанционния без да изложи свой собствени мотиви, основани на данните по делото и закона.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното:
К. по настоящото производство Б. С. П. е предявил против сестра си М. С. К. положителен установителен иск за собственост въз основа на давностно владение върху имот № 032005 в землището на [населено място], общ.В., обл.Р., с ЕКАТТЕ 66229, с площ 19,98 дка, с начин на трайно ползване – Полска култура, категория на земята Четвърта при неполеви условия, както и собствеността върху имот № 030062 в землището на [населено място], общ.В., обл.Р., с ЕКАТТЕ 66229, с площ 52,471 дка с начин на трайно ползване – Полска култура, категория на земята Четвърта при неполеви условия (42,059 дка), и Трета при неполеви условия (10,471 дка).
В молба от 10.08.2015 г., в изпълнение на дадените му указания за отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности, ищецът е посочил, че срещу него има заведено дело за делба от М. С. К., включително и за процесните земеделски земи.
След служебно извършена справка първоинстанционният съд е констатирал, че вече има образувано гр.д. № 540/2015 г. между същите страни с предмет на спора делба на наследствени недвижими имоти, измежду които и процесните ниви по гр.д. № 3937/2015 г. Съдът е установил, че в делбеното производство Б. С. П. е подал писмен отговор и е предявил инцидентен установителен иск за собственост, като се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, който И. с определение от 20.05.2015 г. по гр.д. № 540/2015 г. делбеният съд не е приел за съвместно разглеждане.
След тези констатации с определение № 5551 от 28.09.2015 г., постановено по гр.д. № 3937/2015 г. Русенският районен съд на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратил като процесуално недопустимо производството по делото.
С обжалваното по настоящото производство определение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.274 – 279 ГПК, Русенският окръжен съд е потвърдил определение № 5551 от 28.09.2015 г. по гр.д. № 3937/2015 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предметът на установителния иск за собственост се явява обхванат от същността на спора по конститутивния иск за делба, а именно между кои лица и за кои имоти следва да се извърши тя. Изложил е съображения, че при наличие на висящо делбено производство е недопустимо спора дали имота е собственост само на един от двамата съделители да се решава в самостоятелно производство.
Като основание за допускане на касационно обжалване Б. С. П. поставя следните правни въпроси: 1) Допустим ли е самостоятелен иск по чл.124 ГПК за установяване на собственост по давност, предявен след завеждане на делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. – преюдициален спор?; 2) Допустимо ли е прекратяването на установителен иск, извън спряна делба, поради липса на правен интерес при положение, че страната е упражнила правото си на възражение чрез своевременно предявяване на И. /с отговора по делбата/, но той не е приет за съвместно разглеждане? ; 3) Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи?
Относими към мотивите на съда са първите два въпроса, които следва да бъдат уточнени до въпроса: Налице ли е правен интерес от самостоятелен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване собственост по давност, предявен след завеждане на делбеното производство, в случай, че в него страната е упражнила правото си на възражение чрез своевременно предявяване на инцидентен установителен иск, но той не е приет за съвместно разглеждане, по който е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В приложената към частната касационна жалба практика на ВКС по решение № 120/13.06.2014 г. по гр.д. № 6714/2013 г., I г.о. и решение № 66/16.06.2014 г. по гр.д. № 5605/2013 г., I г.о. е дадено тълкуване, че пропускането на срока по чл.342 ГПК, респ. чл.133 ГПК в делбеното производство не лишава страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, тъй като споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство и преклудирането им настъпва с влизане в сила на решението по чл.346 ГПК. Именно силата на пресъдено нещо на решението по чл.346 ГПК, която преклудира непредявените спорове свързани с наличието на съсобственост, страните и правата в съсобсвеността, обуславя правния интерес в такава хипотеза, споровете да се предявят в отделно производство.
Правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл.342 ГПК чрез възражение /към която хипотеза се приравнява и оспорване, извършено с инцидентен установителен иск, който делбеният съд не е приел за съвместно разглеждане и който не е отделен в самостоятелно производство/. В делбата съдът действително дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за извода налице ли е съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Именно затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост /например когато не разполага с документ за собственост на свое име и др./.
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва че атакуваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74 от 15.01.2016 г., постановено по в.ч гр.д. № 915 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Русе.
ОТМЕНЯ определение № 74 от 15.01.2016 г., постановено по в.ч гр.д. № 915 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Русе и потвърденото с него определение № 5551 от 28.09.2015 г., постановено по гр.д. № 3937/2015 г. по описа на Русенския районен съд
ВРЪЩА делото на Районен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: